Честваме Деня на народните будители
На 1 ноември отбелязваме Деня на националните будители. В този ден се отдава респект на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните национални будители са свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята дребна книжица - „ История славянобългарска ". Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В сложни за българите времена той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
" О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин? Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай собствен жанр и язик... "
Из " История славянобългарска "
Всенародното честване на Деня на националните будители води началото си от първите десетилетия на XX век. Заражда се, с цел да постави завършек на забравата на героите от предишното.
В края на образователната 1908-1909 година група учители от Пловдив обмислят въвеждането на подобен празник. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да празнуват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния покровител на България - св. Йоан Рилски. Узаконяването на празника става едвам през 1922 година - времето на краха на националните ни въжделения. Ньойският кротичък контракт, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достолепие довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското държавно управление на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да издигнат националното самочувствие. Пряк реализатор на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово управление все по-тържествено се празнува празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, отдадени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов.
На 31.10.1922 година Министерският съвет издава разпореждане, с което узаконява 1 ноември като Ден на националните будители. Определен е и редът и методът на честването в столицата. То стартира с молебен на площад „ Св. Ал. Невски " в наличието на високопоставени държавни чиновници отпред с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната. След това потегля шествие по бул. „ Цар Освободител ", минава около двореца и приключва на площад „ Св. Неделя ". С сходни шествия и прояви, само че с присъединяване на локални високопоставени лица, се празнува Денят на будителите и във всички градове на страната.
Празникът се празнува до 9 септември 1944 година, след което е премахнат по политически съображения. Възстановен е през 1992 година от Народното събрание по самодейност и гледище на националното сдружение „ Мати Болгария ".
Поклон, будители национални! Поклон за дарената светлина, мъдрост и образец по какъв начин се обича и тачи, по какъв начин се пази и гради - народ, език, страна!
Честит празник, България!
Сред имената на най-почитаните национални будители са свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и уважава като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 година, Паисий Хилендарски написва своята дребна книжица - „ История славянобългарска ". Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В сложни за българите времена той написа книги за култура и работи за политическо избавление.
" О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин? Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай собствен жанр и язик... "
Из " История славянобългарска "
Всенародното честване на Деня на националните будители води началото си от първите десетилетия на XX век. Заражда се, с цел да постави завършек на забравата на героите от предишното.
В края на образователната 1908-1909 година група учители от Пловдив обмислят въвеждането на подобен празник. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да празнуват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния покровител на България - св. Йоан Рилски. Узаконяването на празника става едвам през 1922 година - времето на краха на националните ни въжделения. Ньойският кротичък контракт, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достолепие довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското държавно управление на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да издигнат националното самочувствие. Пряк реализатор на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово управление все по-тържествено се празнува празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, отдадени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов.
На 31.10.1922 година Министерският съвет издава разпореждане, с което узаконява 1 ноември като Ден на националните будители. Определен е и редът и методът на честването в столицата. То стартира с молебен на площад „ Св. Ал. Невски " в наличието на високопоставени държавни чиновници отпред с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната. След това потегля шествие по бул. „ Цар Освободител ", минава около двореца и приключва на площад „ Св. Неделя ". С сходни шествия и прояви, само че с присъединяване на локални високопоставени лица, се празнува Денят на будителите и във всички градове на страната.
Празникът се празнува до 9 септември 1944 година, след което е премахнат по политически съображения. Възстановен е през 1992 година от Народното събрание по самодейност и гледище на националното сдружение „ Мати Болгария ".
Поклон, будители национални! Поклон за дарената светлина, мъдрост и образец по какъв начин се обича и тачи, по какъв начин се пази и гради - народ, език, страна!
Честит празник, България!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ